Баба Яга - приказка от Кюстендилско

/За написването на материала е ползвана информация от книгата "Общинският празник Кюстендилска пролет" - 2016г. автор Йордан Котев/
©Текстът е защитен от закона за авторското право – не могат да бъдат използвани по какъвто и да е начин материали от сайта без разрешение на автора
(тел: 0878452095, e-mail: kalendar_kyustendil@mail.bg)

къщичката на Баба Яга в Хисарлъка, Кюстендил

Свещеник Петър Цветанов Любенов не случайно събира приказки и поверия в "Баба Ега или сборник от различни вярвания, народни магии, баяния и обичаи в Кюстендилско".

За земеделският си календар кюстендилци имали проблеми с Баба Яга. Тя като представител на славянската митология нямала подходящ жених за нормалното си бъдеще и всичко това обърква нещата. Видяла старицата уважението и почитта на хората към светите четиридесет мъченици и поискала да омъжи своите четиридесет дъщери за тях. А те лимнади, русалки, самодиви, самовили, вили, демони, хали, души на удавени момичета, грешници, змии, гущери, жаби, мишки…, гадини, били все проклетии за които човек не искал и да чува. Хората знаели за съмнителните занимания на бабата, за безразборните и връзки, многоликият и характер...

Сбръчканата глава, дългият нос, мрачното лице на старицата подаващо се от къщичката на кокоши крака от която нощно време излизала светлинка за да мами изгубени души в гората плашели народа.

А вътре, в обителта на бабката - глинени и чугунени котлета с гнусни извлеци, гърнета с отвари от изворна вода, стомни,черни котли за разни тъмни бабинии. Низи от семена, непознати билки, люти чушки, отровни гъби, треви, корени, кости...

Отказали хората на бабата да си дадат светиите, празника и добродетелите, защото знаели че от този брак и роднински взаимоотношения ще излезе род /бузгун/ размирен и ще развали мира и благополучието в котловината. Тогава бабката се разсърдила и като хала започнала да обикаля къщи, воденици, ханове, плевни, пътища и кръстопътища... Куца, сляпа с едно око, черно рошава, занемарена, с кокалести крака, висока слаба. Живеела в тъмнината, в непроходимия гъсталак, страдала...

Крадяла безшумно децата, събирала се на сборищата с дявола и на седенки с вещиците, вампирите, таласъмите, кикиморите, призраците. Най-много мразела младежите които, бягали от пътя и, и не искали да и станат зетьове, а девойките ненавиждала, защото са конкурентки на дъщерите и.

Рано сутрин с кикот, яхвала метлата и в тайнствената си навигация управлявала и ведрото и фурнаджийската лопата и хаванчето... Ръчната и спирачка била зъбчатка от свекървини зъби, та затова някои лоши снахи много я обичали. Бягала с дървения крак, понякога чевръсто подскачала с метлата от феки, вейки, храсталак, гледала с лоши очи, карала се,разсипвала в зависимост от силата на лошотиите които преследвала. Преобръщала се на змия, кобила, дърво, различни щуротии. Някой мъдър жабок и бил съветник, паяк съгледвач,змията вестител, мишки, гарвани и свраки са разузнавачи.

Затова хората преди да тръгват на път молили опитните за напътствие, но и за помощ и застъпничество своите свети четиридесет мъченици. Никой не можел да се противи на злите мисли на бабичката, ако нямал подкрепата на мъчениците.

И така образът на слабохарактерната стара жена събирал лошите страни от характера на местния човек. Да не ти заразказват децата, какви са били комуникациите и с тях. Стои до плета, зад някой храст, зад дърво, камък, или зад комина, кара се, много е лоша…, но ги пази от злините.

Минало време и вещата стара жена се успокоила. Хората започнали да я наричат уважително - баба, бабка, бабичка- нарицателно за знаещата, можеща, притежаваща житейски опит, мъдра жена.

Разбрало се че тя е добър помощник в подържане на хигиената /черният котел в къщичката и възраждал, изчиствал, изварявал, дезинфекцирал дома/. Хаванчето служило за забъркване на илачи за болните дечица, тя познавала билките, като възрастна жена е добра акушерка, ако някое дете е недоносено тя го слагала на лопатата за хляб и го вкарвала във фурната за да се затопли. Насочвала с опита си незнаещите. Трансформирала се в защитница на животните и на гората и днес внимавайте, осигурява постоянно видеонаблюдение, всевижда и всеприсъства.. Започнала да помага и на светите четиридесет мъченика и на хората. С желязото обикаля наоколо за да пази природата. С него спира силата на зимата,на лошотията. Заповядва на стихиите, градушките, ръководи вихрите, бурите, всички природни стонове и стихии. Предпазва от нашествия от охлюви, гъсеници и скакалци. Пази от мор животните. Не случайно я наричали баба чума- защото болестите и чумата бягали от нея. Но понякога заради елементарните и слабохарактерни и злободневни човешки черти в нашата гора я наричаме с умилителното Баба Яга.

И така Бабата гони злото, замита сърдита с метлата лошите спомени от миналото, за да се махне лошотията и изчезва в звездното пространство, като нишка между двата свята.

Ако имате нужда бъдете учтиви и находчиви, за да получите от нея навременна помощ.

Само попрезрелите ергени трябва да минават със страх покрай къщичката и за да не им пробута някоя от дъщерите си.

Това е кюстендилският свят - венци от добродетели, опит и добри взаимоотношения, разбирателство и взаимопомощ с околните.

Наскоро някой беше виждал горската бабичка, да седи на припек пред къщичката в "Хисарлъка" и да си лакира ноктите.

Е стара блондинка с опит, макър и без парфюм. Независима, интелигентна, с дух на опитна стара жена. Съгласете се че е трудно да се живее 100 и повече години и да запазиш красотата си, яхнал здраво метлата. А тя се подвизава по нашия край от VI век сл.н.е. и вече се разбираме чудесно.

Тя присъства на празниците - като Баба Яга манекен, секси дама, кулинар, рокер-навигатор, акушерка, аптекар, охранител на гората, ветеринар, политик, депутат...

Но от преданията - да не се замесим в пустословия...

Къщичката на Баба Яга

Designed and developed by Vladimir Kotev